Когато реших да дойда в София, оцеляването в смисъла на „Оцелявам и си плащам сметките“ не беше на дневен ред. За сметките аз винаги изкарвах пари. Ставаше дума за мен в буквалния смисъл – да оцелея като човек, като жена.

Работех много, както и сега – това е моят път и това е моята формула за оцеляване във всеки труден момент – работа, работа, работа. Учех задочно в Пловдив и едновременно с това работех – първо като нередовен учител по английски език, после като бинго момиче, след това в местна телевизия, а после като редактор във вестник във Враца. През месец юни 2000 г. дойдох в София. Бях на 28 години. Пропуснах да кажа, че заедно с тези дейности отглеждах и големия си син Йонислав, по това време заедно с баща му. Всяка събота пътувах до Враца, а в понеделник сутрин идвах на работа тук, в София. Година по-късно, когато вече се установих и направих своя фирма, взех сина си, а по-късно и баща му също дойде. Живяхме заедно около две години в София и се разделихме.

След други мои връзки разбрах, че можеш да променяш само себе си, другият може да го направи само ако иска, ако тази промяна е в неговите приоритети и ако  е осъзнал, че му е нужна. За моите бракове и грешките ще направя специална тема, защото аз съм най-неподходящият човек за съвети по отношение на любовта и брака😊, но мога да споделя грешките си като пример – какво не бива да се прави.

Така започна моят път тук, в София. Моето оцеляване вече и в смисъла на думите „да си плащам сметките и да има за храна“ стана ежедневие.  Вече бях с детето, той беше в трети клас, имах фирмата и трябваше да се грижа за всичко. Дали това ме уплаши? Не! Това ме мобилизира, направи ме по-креативна и още по-дисциплинирана. (Първо условие за оцеляване – ДИСЦИПЛИНА)

Нямах време за нищо, освен за детето и работата ми. Това беше целият ми свят. Вечер, когато уж лягахме да спим, аз, след като той заспи, ставах и започвах да чета книги за себепознание, самоусъвършенстване, реклама, ПР … и така почти до сутринта. Спях малко, но се образовах. (Второ услови за оцеляване – ОБРАЗОВАЙ СЕ!)