В началото на професионалния си път съм допускала много повече грешки, отколкото съм имала успехи. Защото всичките ми “големи” решения тогава са били свързани много повече с работата, отколкото с личния ми живот. И това продължи до момента, в който разбрах кога всъщност вземам грешни решения. До момента, в който започнах да разпознавам болката и се научих да “слушам” тялото си.

Истината е, че и в началото осъзнавах кога едно решение е грешно, но когато вече го бях взела, защото усещах напрежение в тялото си, почти болка. С времето обаче научих, че всъщност най-важното е да вземаш правилните решения към дадения момент, а не по принцип. Защото никой не е застрахован, че след месец  или година това решение може да не е било правилното по независещи от теб обстоятелства.

За да стигна до умението да чувам тялото си обаче, ми бяха нужни време и “тренировки” – в началото експериментирах с не толкова големи решения на седмична база например. И разбрах, че когато решението е правилно, усещам по тялото си облекчение, успокояване. И обратното – когато имам съмнения, се появява “стягане в гърлото” или “свиване на стомаха”. Да, усещах съмненията си като болка и се питах “Защо? Защо като видях всички пътища, всички възможности след това, в момента не се чувствам добре?”… Ами защото може и да не знаеш какво е решението, но ако не е правилното, то със сигурност усещаш тази болка! Това е истината 🙂 Освен това (дори и да не ни харесва) понякога има и моменти, в които не трябва да вземаш решения. Може да мислиш, че е необходимо, но всъщност да не е. Освен това научих, че спокойствието на тялото ми подсказва и кога е моментът да вземам смели решения – кога да поискам нещо, което на пръв поглед изглежда почти невероятно… И ако се чувствах спокойна, ако цялото ми същество се чувстваше ОК с това, то се случваше. Защото е било правилно.

Като че ли най-често стигаме до грешни решения, когато не искаме да се вслушаме в тялото си. Понякога дори сами започваме да се доубеждаваме, че взетото решение е вярното, защото ни се иска да е така. А всъщност трябва да приемем, че и “Не” е отговор. Да се научим да се доверяваме на тялото си на база къде се намираме в живота си към настощия момент, а не къде искаме да бъдем после…

Повече за това, как се научих да слушам и наблюдавам, но и да се доверявам на интуицията си, ще научите когато се видим:)