Описание на събитието

За много хора бизнесът е просто работа, нещо, което е важно по отношение на развитието им като професионалисти, докато при мен това никога не е било водещо. В развитието си никога не съм се стремяла да съм само учител или само търговец… Детската ми мечта, моята истинска страст, беше да бъда певица. Нещо, което не се случи, защото татко не ми позволи… Скоро след това, в езиковата гимназия във Враца, разбрах, че има и друго, в което съм добра – умеех да пиша добре. Затова избрах да насоча енергията си не към това, което не се е случило, а към това, което можеше да се случи – пишех добре, различно, следователно се концентрирах върху това, в което съм добра. Реших, че ще имам своя медия, не че ще бъда само журналист. Как точно съм си представяла, че това е възможно, че ще се развивам професионално в тази сфера във времена, когато нямаше частни медии и всичко беше държавно, не знам. Но знаех, че ще издавам вестници и списания (*и то се случи, но за това – друг път). Това, което ми предложи живота тогава, като възможност за професионална реализация обаче, беше различно…

Омъжих се рано. Същевременно, през ’89-90-та година, със смяната на строя, се оказа, че трябва да мислиш много повече за оцеляване, отколкото за кариерно развитие. Такива бяха времената – преструктурираш представите си, нагласите и се насочваш натам, където има пари, а то пари (всъщност) имаше навсякъде. Аз обаче не бях подготвена. Мисля, че и никой от нашето поколение не беше подготвен за това… Малко по малко обаче, без да съм го търсила и без да съм искала, бизнесът и личният ми живот станаха едно цяло – едното определяше другото – аз бях майка, но и търговец, бях търговец, но и майка.

За щастие, рано осъзнах, че емоцията продава много повече, отколкото знанията. Ако можеш да доставиш тази емоция на човека срещу теб, значи наистина си добър в това. Ето един пример – работех като бинго момиче и разбирах, че ако съм усмихната и лъчезарна, това че клиентът е загубил пари, не го настройва срещу мен. Той пак ще си купи от мен, а аз ще съм си свършила работата добре. Това не не най-подходящия пример за продажби, но е много показателен за сделка с емоция. Разбрах, че емоцията купува повече, отколкото възможностите! По-късно осъзнах още нещо – че ако трансформираш тази емоция в кауза (а аз имах достатъчно сериозна кауза в лицето на сина ми) това не просто продава, това те създава!

Затова казвам, че бизнесът ми и личният ми живот никога не са били разделени, но когато осъзнато ги събрах – едното да е кауза за другото и обратното, тогава се получи нещо страхотно – и то се усеща, то е във въздуха и сега!